колещите

Речник на българския език

1. колещите — сег. деят. прич. мн. ч. членувано

колещите е производна форма на коля (сег. деят. прич. мн. ч. членувано).

2. колещите — сег. деят. прич. мн. ч. членувано

колещите е производна форма на коля (сег. деят. прич. мн. ч. членувано).