коленичил съм

Речник на българския език

1. коленичил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

коленичил съм е производна форма на коленича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. коленичил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

коленичил съм е производна форма на коленича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).