коленичило е

Речник на българския език

1. коленичило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коленичило е е производна форма на коленича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коленичило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коленичило е е производна форма на коленича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).