коленичило

Речник на българския език

1. коленичило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коленичило е производна форма на коленича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коленичило — мин. деят. св. прич. ср. р.

коленичило е производна форма на коленича (мин. деят. св. прич. ср. р.).