коленичили

Речник на българския език

1. коленичили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

коленичили е производна форма на коленича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. коленичили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

коленичили е производна форма на коленича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).