коленичил

Речник на българския език

1. коленичил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коленичил е производна форма на коленича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. коленичил — мин. деят. св. прич. м. р.

коленичил е производна форма на коленича (мин. деят. св. прич. м. р.).