коленичело

Речник на българския език

1. коленичело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коленичело е производна форма на коленича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коленичело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

коленичело е производна форма на коленича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).