коленичели

Речник на българския език

1. коленичели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

коленичели е производна форма на коленича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. коленичели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

коленичели е производна форма на коленича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).