коленичела

Речник на българския език

1. коленичела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

коленичела е производна форма на коленича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. коленичела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

коленичела е производна форма на коленича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).