колебала

Речник на българския език

1. колебала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

колебала е производна форма на колебая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. колебала — мин. деят. св. прич. ж. р.

колебала е производна форма на колебая се (мин. деят. св. прич. ж. р.).