колебаел

Речник на българския език

1. колебаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

колебаел е производна форма на колебая се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. колебаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

колебаел е производна форма на колебая се (мин. деят. несв. прич. м. р.).