колабирал съм

Речник на българския език

1. колабирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

колабирал съм е производна форма на колабирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. колабирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

колабирал съм е производна форма на колабирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. колабирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

колабирал съм е производна форма на колабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).