колабирало е

Речник на българския език

1. колабирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

колабирало е е производна форма на колабирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. колабирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

колабирало е е производна форма на колабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. колабирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

колабирало е е производна форма на колабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).