колабирала

Речник на българския език

1. колабирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

колабирала е производна форма на колабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. колабирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

колабирала е производна форма на колабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. колабирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

колабирала е производна форма на колабирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. колабирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

колабирала е производна форма на колабирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).