коксувало

Речник на българския език

1. коксувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коксувало е производна форма на коксувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коксувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коксувало е производна форма на коксувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. коксувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

коксувало е производна форма на коксувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. коксувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

коксувало е производна форма на коксувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).