кокорчил съм

Речник на българския език

1. кокорчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кокорчил съм е производна форма на кокорча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. кокорчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кокорчил съм е производна форма на кокорча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).