кокорчил е

Речник на българския език

1. кокорчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кокорчил е е производна форма на кокорча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кокорчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кокорчил е е производна форма на кокорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).