кокорчило е

Речник на българския език

1. кокорчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кокорчило е е производна форма на кокорча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кокорчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кокорчило е е производна форма на кокорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).