кокорчило

Речник на българския език

1. кокорчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кокорчило е производна форма на кокорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кокорчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кокорчило е производна форма на кокорча (мин. деят. св. прич. ср. р.).