кокорчили

Речник на българския език

1. кокорчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кокорчили е производна форма на кокорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кокорчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кокорчили е производна форма на кокорча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).