кокорчила

Речник на българския език

1. кокорчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кокорчила е производна форма на кокорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кокорчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кокорчила е производна форма на кокорча (мин. деят. св. прич. ж. р.).