кокорчил

Речник на българския език

1. кокорчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кокорчил е производна форма на кокорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кокорчил — мин. деят. св. прич. м. р.

кокорчил е производна форма на кокорча (мин. деят. св. прич. м. р.).