кокорчи

Речник на българския език

1. кокорчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кокорчи е производна форма на кокорча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кокорчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кокорчи е производна форма на кокорча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кокорчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кокорчи е производна форма на кокорча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. кокорчи — повелително наклонение, ед. ч.

кокорчи е производна форма на кокорча (повелително наклонение, ед. ч.).