кокорчеше

Речник на българския език

1. кокорчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

кокорчеше е производна форма на кокорча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. кокорчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

кокорчеше е производна форма на кокорча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).