кокорчело

Речник на българския език

1. кокорчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кокорчело е производна форма на кокорча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кокорчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кокорчело е производна форма на кокорча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).