кокорчели

Речник на българския език

1. кокорчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кокорчели е производна форма на кокорча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кокорчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кокорчели е производна форма на кокорча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).