кокорчела

Речник на българския език

1. кокорчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кокорчела е производна форма на кокорча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кокорчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кокорчела е производна форма на кокорча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).