кокорчел

Речник на българския език

1. кокорчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кокорчел е производна форма на кокорча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кокорчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кокорчел е производна форма на кокорча (мин. деят. несв. прич. м. р.).