кокорил е

Речник на българския език

1. кокорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кокорил е е производна форма на кокоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кокорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кокорил е е производна форма на кокоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).