кокори

Речник на българския език

1. кокори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кокори е производна форма на кокоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кокори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кокори е производна форма на кокоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кокори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кокори е производна форма на кокоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. кокори — повелително наклонение, ед. ч.

кокори е производна форма на кокоря (повелително наклонение, ед. ч.).