кокетничило е

Речник на българския език

1. кокетничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кокетничило е е производна форма на кокетнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кокетничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кокетничило е е производна форма на кокетнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).