кокетничило
1.
кокетничило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
кокетничило
е производна форма
на кокетнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
кокетничило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
кокетничило
е производна форма
на кокетнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).