кокетничил

Речник на българския език

1. кокетничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кокетничил е производна форма на кокетнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кокетничил — мин. деят. св. прич. м. р.

кокетничил е производна форма на кокетнича (мин. деят. св. прич. м. р.).