кокетничи

Речник на българския език

1. кокетничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кокетничи е производна форма на кокетнича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кокетничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кокетничи е производна форма на кокетнича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кокетничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кокетничи е производна форма на кокетнича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. кокетничи — повелително наклонение, ед. ч.

кокетничи е производна форма на кокетнича (повелително наклонение, ед. ч.).