кокетничеше

Речник на българския език

1. кокетничеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

кокетничеше е производна форма на кокетнича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. кокетничеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

кокетничеше е производна форма на кокетнича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).