кокетничел

Речник на българския език

1. кокетничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кокетничел е производна форма на кокетнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кокетничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кокетничел е производна форма на кокетнича (мин. деят. несв. прич. м. р.).