кокалясвали

Речник на българския език

1. кокалясвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кокалясвали е производна форма на кокалясвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кокалясвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кокалясвали е производна форма на кокалясвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кокалясвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кокалясвали е производна форма на кокалясвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кокалясвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кокалясвали е производна форма на кокалясвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).