козирувах

Речник на българския език

1. козирувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

козирувах е производна форма на козирувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. козирувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

козирувах е производна форма на козирувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).