козирувало

Речник на българския език

1. козирувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

козирувало е производна форма на козирувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. козирувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

козирувало е производна форма на козирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. козирувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

козирувало е производна форма на козирувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. козирувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

козирувало е производна форма на козирувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).