козирувал

Речник на българския език

1. козирувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

козирувал е производна форма на козирувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. козирувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

козирувал е производна форма на козирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. козирувал — мин. деят. св. прич. м. р.

козирувал е производна форма на козирувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. козирувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

козирувал е производна форма на козирувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).