козили

Речник на българския език

1. козили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

козили е производна форма на козя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. козили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

козили е производна форма на козя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).