козил

Речник на българския език

1. козил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

козил е производна форма на козя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. козил — мин. деят. св. прич. м. р.

козил е производна форма на козя се (мин. деят. св. прич. м. р.).