кодифицирал

Речник на българския език

1. кодифицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кодифицирал е производна форма на кодифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кодифицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кодифицирал е производна форма на кодифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кодифицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

кодифицирал е производна форма на кодифицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кодифицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кодифицирал е производна форма на кодифицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).