кодирало

Речник на българския език

1. кодирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кодирало е производна форма на кодирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кодирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кодирало е производна форма на кодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кодирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кодирало е производна форма на кодирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кодирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кодирало е производна форма на кодирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).