кодирал

Речник на българския език

1. кодирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кодирал е производна форма на кодирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кодирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кодирал е производна форма на кодирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кодирал — мин. деят. св. прич. м. р.

кодирал е производна форма на кодирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кодирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кодирал е производна форма на кодирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).