ковладила

Речник на българския език

1. ковладила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ковладила е производна форма на ковладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ковладила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ковладила е производна форма на ковладя (мин. деят. св. прич. ж. р.).