ковладели

Речник на българския език

1. ковладели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ковладели е производна форма на ковладя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ковладели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ковладели е производна форма на ковладя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).