коварствал

Речник на българския език

1. коварствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коварствал е производна форма на коварствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. коварствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коварствал е производна форма на коварствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. коварствал — мин. деят. св. прич. м. р.

коварствал е производна форма на коварствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. коварствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

коварствал е производна форма на коварствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).