коафирало е

Речник на българския език

1. коафирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коафирало е е производна форма на коафирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коафирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коафирало е е производна форма на коафирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. коафирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коафирало е е производна форма на коафирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).