коафирало

Речник на българския език

1. коафирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коафирало е производна форма на коафирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коафирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коафирало е производна форма на коафирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. коафирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

коафирало е производна форма на коафирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. коафирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

коафирало е производна форма на коафирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).